Нобел40 (Делфи) Нобел40 (Делфи)
26
May 7, 2007, 4:25 PM

MOLIENDO KAFE

  Poetry
1.2K 0 7
 

          
                 MOLIENDO  KAFE


  Обичам тези гълъби на рамо...

Един от тях политна

и тежко се сбогува

с най-светлото

от истината житна.

Един от тях - магично и олтарно...

В свеж мирис на кафе, и в струна.

В мелодия, палитра, писък,

във нежността, с която

отпиваше и вино, и отрова.

Вълни, и бряг, и бяг... и плисък...

преодоля замислен, искрен,
а после... над хоризонта се смали...


И чакам... пролетна, и нова,

и лятно разлюляна,

и есенно смълчана,

след бяла зимна приказка,

искрящ да се роди...


IN M

Re:

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Делфи All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0