17 sept 2007, 0:39

Молитва

  Poesía
626 0 1

Така минават ден след ден,

а ти си все далеч от мен.

Това те моля аз сега,

не ме оставяй в самота.

 

Скитам се по улици, безцелна,

търся любовта ти, безпределна,

В човек се вглеждам, във лице,

но той не топли моето сърце.

 

Сълзите ми за теб текат безспир,

като студен планински вир.

И моля се, и моля те, ела,

не искам да съм днес сама.

 

Във дом самотен се прибирам

и в снимката ти пак се взирам,

прегръщам я, целувам я така,

и пак оставам в самота.

 

Така заспивам всеки ден,

а ти си пак далеч от мен,

единствено в съня си аз

целувам те и чувам твоя глас.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Стойчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...