17 сент. 2007 г., 00:39

Молитва

625 0 1

Така минават ден след ден,

а ти си все далеч от мен.

Това те моля аз сега,

не ме оставяй в самота.

 

Скитам се по улици, безцелна,

търся любовта ти, безпределна,

В човек се вглеждам, във лице,

но той не топли моето сърце.

 

Сълзите ми за теб текат безспир,

като студен планински вир.

И моля се, и моля те, ела,

не искам да съм днес сама.

 

Във дом самотен се прибирам

и в снимката ти пак се взирам,

прегръщам я, целувам я така,

и пак оставам в самота.

 

Така заспивам всеки ден,

а ти си пак далеч от мен,

единствено в съня си аз

целувам те и чувам твоя глас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Стойчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....