Sep 17, 2007, 12:39 AM

Молитва

  Poetry
629 0 1

Така минават ден след ден,

а ти си все далеч от мен.

Това те моля аз сега,

не ме оставяй в самота.

 

Скитам се по улици, безцелна,

търся любовта ти, безпределна,

В човек се вглеждам, във лице,

но той не топли моето сърце.

 

Сълзите ми за теб текат безспир,

като студен планински вир.

И моля се, и моля те, ела,

не искам да съм днес сама.

 

Във дом самотен се прибирам

и в снимката ти пак се взирам,

прегръщам я, целувам я така,

и пак оставам в самота.

 

Така заспивам всеки ден,

а ти си пак далеч от мен,

единствено в съня си аз

целувам те и чувам твоя глас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Стойчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...