17.09.2007 г., 0:39

Молитва

627 0 1

Така минават ден след ден,

а ти си все далеч от мен.

Това те моля аз сега,

не ме оставяй в самота.

 

Скитам се по улици, безцелна,

търся любовта ти, безпределна,

В човек се вглеждам, във лице,

но той не топли моето сърце.

 

Сълзите ми за теб текат безспир,

като студен планински вир.

И моля се, и моля те, ела,

не искам да съм днес сама.

 

Във дом самотен се прибирам

и в снимката ти пак се взирам,

прегръщам я, целувам я така,

и пак оставам в самота.

 

Така заспивам всеки ден,

а ти си пак далеч от мен,

единствено в съня си аз

целувам те и чувам твоя глас.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Стойчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...