24 feb 2009, 16:58

Молитва

Poesía » De amor

675 0 2

Господи (ако те има!)
дай ми разум - за да осъзная,
че тази любов е обречена -
от началото до края...

Дай ми сили да я изживея,
да не съм така зависима от нея...
Дай ми мъдрост и смирение,
дай ми свято опрощение...

за моето опиянение...
за сладкото вълнение...
за копнежите в нощта...
Дай ми вярата, че не греша!

Че любовта е дар велик,
че прави всекиго щастлив -
дори да е обречена,
дори да е за кратко...

Благослови я, Господи,
благослови я!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Slaveya (Славка)

Ще. Той самият е любов!
Хубав стих! Поздрави!

2009-02-24T19:32:43+02:00
maistora (Красимир Тенев)

Хубаво е, че търсиш Бог.Не се съмнявай, че го има.

Всеки своя млитва си има.
Боже, кое ли е твоето име.
Тангра?Исус ли?Аллах?
Как и кого да зова научи ме.
Ти ли си всичките тях?

2009-02-24T17:14:32+02:00

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0