1 may 2010, 19:01

Молитва

762 0 1

Господи,

Ти, който твориш, движиш

и съхраняваш всички неща,

Ти, който после привидно рушиш,

наместваш и променяш света,

за какво подготвяш тази земя, Господи?

Като никога досега

човечеството е хванато здраво

на своя ум безпощаден в капана.

Страданието физическо и духовно шири се

и преминава във отчаяние.

Животът забързан хаос е,

изпълнен с лъжа и измама,

нещо сякаш разпада се,

руши се и си отива.

За какво ни подготвяш, Господи?

Дай ни сили,

духът ни да не унива.

Живеем във криза, предхождаща

всяка голяма промяна.

Необходим е тотален поврат

от най-малкото до най-голямото.

Дай ни смелост да се простим,

да захвърлим зад себе си старото.

Нещо в нас напълно ще се обърне

и с нови очи, от мрака отвърнати,

най-сетне ще видим

или може би ще зърнем

как Твоята Светлина божествена

и Любов Космична победно напират,

как, влизайки в нас,

оковите стари раздират,

как място най-сетне

сред човешкия хаос намират...

 

Но както още преди хилядолетия

Твоят син Христос предвиди:

"Който има уши, ще Те чуе,

и който има очи, ще Те види!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Татяна Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...