1.05.2010 г., 19:01

Молитва

757 0 1

Господи,

Ти, който твориш, движиш

и съхраняваш всички неща,

Ти, който после привидно рушиш,

наместваш и променяш света,

за какво подготвяш тази земя, Господи?

Като никога досега

човечеството е хванато здраво

на своя ум безпощаден в капана.

Страданието физическо и духовно шири се

и преминава във отчаяние.

Животът забързан хаос е,

изпълнен с лъжа и измама,

нещо сякаш разпада се,

руши се и си отива.

За какво ни подготвяш, Господи?

Дай ни сили,

духът ни да не унива.

Живеем във криза, предхождаща

всяка голяма промяна.

Необходим е тотален поврат

от най-малкото до най-голямото.

Дай ни смелост да се простим,

да захвърлим зад себе си старото.

Нещо в нас напълно ще се обърне

и с нови очи, от мрака отвърнати,

най-сетне ще видим

или може би ще зърнем

как Твоята Светлина божествена

и Любов Космична победно напират,

как, влизайки в нас,

оковите стари раздират,

как място най-сетне

сред човешкия хаос намират...

 

Но както още преди хилядолетия

Твоят син Христос предвиди:

"Който има уши, ще Те чуе,

и който има очи, ще Те види!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...