21 abr 2011, 5:44

Молитва 

  Poesía
1343 2 9

 

 

На Димитър Никифоров с обич

 

 

Аз пак дойдох. На прага на душата ти

стоя несмело. Като пред светиня.

И грешна. И виновна. И очакваща

да видя въглен в пепелта изстинала.

 

Пусни ме пак да вляза в твоя храм!

Ключа отдавна глупаво загубих.

Дошла съм не да взема, а да дам,

за да изкупя своите заблуди.

 

Прости, че малко късно те открих.

Сега не бих те заменила с нищо.

Дано милувката на моя стих

горчилката в душата ти пречисти.

 

А може би ужасно закъснях

и на обрулено дръвче приличам?

Дори да е така! Поне разбрах

пред кой е трябвало да коленича.

© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??