Молитва
На Димитър Никифоров с обич
Аз пак дойдох. На прага на душата ти
стоя несмело. Като пред светиня.
И грешна. И виновна. И очакваща
да видя въглен в пепелта изстинала.
Пусни ме пак да вляза в твоя храм!
Ключа отдавна глупаво загубих.
Дошла съм не да взема, а да дам,
за да изкупя своите заблуди.
Прости, че малко късно те открих.
Сега не бих те заменила с нищо.
Дано милувката на моя стих
горчилката в душата ти пречисти.
А може би ужасно закъснях
и на обрулено дръвче приличам?
Дори да е така! Поне разбрах
пред кой е трябвало да коленича.
© Гълъбина Митева All rights reserved.
Чудесна поезия!
