4 sept 2016, 21:51

Молитва

  Poesía
847 0 1

Моля те, Боже, погледни във душата
отворена книга, с неясен сюжет,
с твоята обич изпиши ги словата,
научи ме да бъда достоен човек.

Със прошка и вяра напред да вървя
по пътя си земен от днес и до края
и болка да нося, когато греша,
че мъдрост е всъщност, ще зная.

Ще зная, че с отворено сърце
вече навсякъде има пътека,
от светлина ще сияе всяко лице
тогава и стойност ще има човека.

С теория само не е възможно,
просто думи, на кого са му нужни.
С Твойта Любов, единствена, може
и дано всеки от нас я заслужи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...