Sep 4, 2016, 9:51 PM

Молитва

  Poetry
846 0 1

Моля те, Боже, погледни във душата
отворена книга, с неясен сюжет,
с твоята обич изпиши ги словата,
научи ме да бъда достоен човек.

Със прошка и вяра напред да вървя
по пътя си земен от днес и до края
и болка да нося, когато греша,
че мъдрост е всъщност, ще зная.

Ще зная, че с отворено сърце
вече навсякъде има пътека,
от светлина ще сияе всяко лице
тогава и стойност ще има човека.

С теория само не е възможно,
просто думи, на кого са му нужни.
С Твойта Любов, единствена, може
и дано всеки от нас я заслужи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...