Моля те, Боже, погледни във душата
отворена книга, с неясен сюжет,
с твоята обич изпиши ги словата,
научи ме да бъда достоен човек.

Със прошка и вяра напред да вървя
по пътя си земен от днес и до края
и болка да нося, когато греша,
че мъдрост е всъщност, ще зная.

Ще зная, че с отворено сърце
вече навсякъде има пътека,
от светлина ще сияе всяко лице
тогава и стойност ще има човека.

С теория само не е възможно,
просто думи, на кого са му нужни.
С Твойта Любов, единствена, може
и дано всеки от нас я заслужи.