4 сент. 2016 г., 21:51

Молитва

850 0 1

Моля те, Боже, погледни във душата
отворена книга, с неясен сюжет,
с твоята обич изпиши ги словата,
научи ме да бъда достоен човек.

Със прошка и вяра напред да вървя
по пътя си земен от днес и до края
и болка да нося, когато греша,
че мъдрост е всъщност, ще зная.

Ще зная, че с отворено сърце
вече навсякъде има пътека,
от светлина ще сияе всяко лице
тогава и стойност ще има човека.

С теория само не е възможно,
просто думи, на кого са му нужни.
С Твойта Любов, единствена, може
и дано всеки от нас я заслужи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...