„Излъжи,
измисли ми някаква смърт,
ако животът ми бъде безразличен“
Стефан Цанев
Усмивката си аз ако заключа,
ръка на падналия, ако не подам
и почна да редя страхливи думи,
ако в беда приятеля оставя сам,
то,
смърт,
при мене
ти ела веднага!
Ако не видя красотата
във падналите есенни листа,
край цъфналото цвете,
ако премина равнодушна,
ако езика на звездите сменя с езика на парите.
то,
смърт,
при мене
ти ела веднага!
И не твърдя, че съм безгрешна,.
Нанасям и понасям удари..
Безкрайно страдам.
И може толкоз много да загубя,
че в миг живота да намразя,
Но докато вярвам
в приятелството
в красотата
във любовта,
и в добротата
не бързай,
смърт,
към мене!
© Надежда Тодорова - НадиКа Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Направѝ най-трудното - стани господар на самия себе си »