14.03.2021 г., 23:41

Молитва

1.5K 1 4

 

„Излъжи,

измисли ми някаква смърт,

ако животът ми бъде безразличен“

            Стефан Цанев

 

Усмивката си аз ако заключа,

ръка на падналия, ако не подам

и почна да редя страхливи думи,

ако в беда приятеля оставя сам,

то,

     смърт,

             при мене

                          ти  ела веднага!

Ако не видя красотата

              във падналите есенни листа,

край цъфналото цвете,

ако премина равнодушна,

ако езика на звездите сменя с езика на парите.

то,

     смърт,

             при мене

                          ти  ела веднага!

И не твърдя, че съм безгрешна,.

Нанасям и понасям удари..

Безкрайно страдам.

И може толкоз много да загубя,

че в миг живота да намразя,

Но докато вярвам

                в приятелството

                                в красотата

                                                във любовта,

                                                                и в добротата

не  бързай,

                смърт,

                                към мене!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тодорова - НадиКа Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

20 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...