4 feb 2005, 19:11

Молитва 

  Poesía
1246 0 2
Усмивка бледа,
пробуждам те в малко, теменужено човече
и блясък бегло се промъква в очите.
Ръката ми опива се от нежност.
Не казвам гласно..
Подухват мисли.
Разхождам те в най - приказните сънища
и на криле от вятър те покачвам,
орисано да бъдеш неизпълнено..
Жадувам да ти влея топлината,
да изрисувам свят от бели звуци
от всички демони да те отмъкна.
Не се плаши,
не се...
от стъкленото в погледа,
от крехкостта в недъгавото тяло.

Ще се счупиш ли...

Изтанцувай

живота си.


© Хей Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??