Усмивка бледа,
пробуждам те в малко, теменужено човече
и блясък бегло се промъква в очите.
Ръката ми опива се от нежност.
Не казвам гласно..
Подухват мисли.
Разхождам те в най - приказните сънища
и на криле от вятър те покачвам,
орисано да бъдеш неизпълнено..
Жадувам да ти влея топлината,
да изрисувам свят от бели звуци
от всички демони да те отмъкна. ...