22 jun 2007, 18:40

Молитва

  Poesía
691 0 1
 Молитва

В дълбините на пълните ми със сълзи очи

виждам вечната ти красота.

"Колко далеч достига света?"

Сладки думи, от изминалите дни.

Дори в тези смразяващи, бурни нощи,

въпреки, че не те виждам, продължавам напред.

Моля те, кажи ми, минаващ океани ветре,

че молитвите ми ще преминат пред времето.

Отвъд тези мистични хоризонти,

звездите са като измислени лъжи.

"Зората ще следва всяка нощ."
Опитвам се да те стигна, прегръщайки те неуверена.

Поглеждам за миг към празното небе.

И виждам светлината, шепнеща ми,

че пътят ми към теб е още много дълъг.

Знам и затова продължавам напред.

Единствената ми утеха е мисълта, 

че молитвите ми ще преминат пред времето

и един ден ще те достигнат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...