6 jul 2007, 13:36

молитва

Poesía

642 0 1

                                На земята дойде и до гуша
                                 от дългата пролетна суша.
                                Получи повърхностни рани.
                                Хората как ще изхрани?!
                               Дърветата ще станат съчки.
                                От тревога и се появиха бръчки.
                                Безсъние голямо я обхвана.
                                Слаба като вейка стана.
                                Коленичи и започна да се моли
                                зарад хорските неволи.
                                Дъжд да плисне най-подир!
                                 Да има хляб за всички мир!
                                Да са пълни със добри дела!
                                Да не ги застигне орис зла!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

IVETO_tattoo (Ивето)

Имаш потенциал пиши!Успех

2007-07-06T15:04:06+03:00

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0