молитва
На земята дойде и до гуша
от дългата пролетна суша.
Получи повърхностни рани.
Хората как ще изхрани?!
Дърветата ще станат съчки.
От тревога и се появиха бръчки.
Безсъние голямо я обхвана.
Слаба като вейка стана.
Коленичи и започна да се моли
зарад хорските неволи.
Дъжд да плисне най-подир!
Да има хляб за всички мир!
Да са пълни със добри дела!
Да не ги застигне орис зла!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Памела Всички права запазени