Вселена (Милена Дякова) Вселена (Милена Дякова)
5
10 abr 2008, 13:47  

Молитва

  Poesía » Otra
1.2K 0 5

   Молитва

 

Бели приказки,

черни мисли,

страсти огнени

в сините нощи...

Аз се моля,

моля те, Господи,

дай ми плът за моето

                             още...

Като лъч от светлина,

тичащ в тишината...

ще рисувам плът,

макар и непозната...

със бои от ласки парещи

и очи, разплакани от страстите.

Как да спра да искам, Господи,

като стихия съм във Космоса.

Как да спра да чакам нощите,

да жадувам мисли недокосвани,

да сънувам изгреви от спомени

със криле от думи огнени?

Как да спра?...

Благодаря ти, Господи.

 

 

                Май 2004г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Дякова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0