9 dic 2025, 20:10

Молитва към дъщеря ми

52 0 0

Знаех, че някога ще пиша за тебе,

но чаках да ме посети вдъхновение.

В първия миг, когато те видях като бебе,

изпитах силно чувство на преклонение

 

пред божественото, явило се пред мен -

в подаръчна, мека и нежна обвивка.

Щастието ми доби нов облик този ден,

макар и да не получих от теб усмивка.

 

Нито си първата, ни ще си последната душа,

посетила Земята с космическа задача.

Но като майка се надявам да не греша,

докато сърцето ми притеснено прескача.

 

Но знам, че ще обърквам и повтарям

уроците, които заедно с теб ще уча.

И всяка страница от живота ни ще отварям

с трепет, защото и ти избра да ти се случа!

 

И нека бъде така година след година.

Не подозирах, че ти давам божествено име.

Отговаряйки на него, моя сладка Ермина,

тихо се моля "В сърцето си скрий ме!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Биби Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...