Dec 9, 2025, 8:10 PM

Молитва към дъщеря ми

54 0 0

Знаех, че някога ще пиша за тебе,

но чаках да ме посети вдъхновение.

В първия миг, когато те видях като бебе,

изпитах силно чувство на преклонение

 

пред божественото, явило се пред мен -

в подаръчна, мека и нежна обвивка.

Щастието ми доби нов облик този ден,

макар и да не получих от теб усмивка.

 

Нито си първата, ни ще си последната душа,

посетила Земята с космическа задача.

Но като майка се надявам да не греша,

докато сърцето ми притеснено прескача.

 

Но знам, че ще обърквам и повтарям

уроците, които заедно с теб ще уча.

И всяка страница от живота ни ще отварям

с трепет, защото и ти избра да ти се случа!

 

И нека бъде така година след година.

Не подозирах, че ти давам божествено име.

Отговаряйки на него, моя сладка Ермина,

тихо се моля "В сърцето си скрий ме!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Биби All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...