Молитва към дъщеря ми

Знаех, че някога ще пиша за тебе,

но чаках да ме посети вдъхновение.

В първия миг, когато те видях като бебе,

изпитах силно чувство на преклонение

пред божественото, явило се пред мен -

в подаръчна, мека и нежна обвивка.

Щастието ми доби нов облик този ден,

макар и да не получих от теб усмивка.

Нито си първата, ни ще си последната душа,

посетила Земята с космическа задача.

Но като майка се надявам да не греша,

докато сърцето ми притеснено прескача.

Но знам, че ще обърквам и повтарям

уроците, които заедно с теб ще уча.

И всяка страница от живота ни ще отварям

с трепет, защото и ти избра да ти се случа!

И нека бъде така година след година.

Не подозирах, че ти давам божествено име.

Отговаряйки на него, моя сладка Ермина,

тихо се моля "В сърцето си скрий ме!"