Молитва в лунна нощ...

                                            на Теб

Като топка от сребърна лава

във морета от облаци сиви

виж, Луната замислено плава

и просветва, а после се скрива...

Разпиляните облаци греят,

тъмнината побягва обратно

към нощта и звезди се люлеят,

и красиви вълшебства загатват...

Тъй е тихо, че чува се Вятъра

как замислен в нощта разпорежда-

той все облаци мъкне от някъде

и сгъстява ги, и ги разрежда,

вие сам във познати мелодии,

и люлее във ритъм листата,

но и стихнал не спира да броди

и да търси Духът на Земята...

...В тая нощ, като в Храм на Живота

със молитва да влезем и с нея

там Любов да измолим от Бога,

но...

 и  Време  да  я изживеем!...

д-р Коста Качев