Молитва в полунощ

20 dic 2018, 13:40

Poesía » De amor

1264 2 4

В мен гастролират мрачни мисли,

подобни на табун подплашени коне!

Да би се слегнала прахта от тях поне,

та да не чувствам привкуса им кисел,

като винó, негодно за другари!

Из мозъка препускат бясно и се кискат

като изчадия от Дантевия "Ад",

помъкнали каруцата на времето назад!

Безсилен съм пред тях подобно ручей бистър,

отровен от вонята на кошмара!

Кошмарът, че оставен съм заложник,

срещу насмешките на злите сили!

На дракони, вампири, самовили,

оплитащи ме в мрежи от тревожност

и привкус от злокобна орисия!

Затуй – зова от скръбното си ложе

не Бога, ала само теб любима!

"Ела и докажи ми, че те има!

Че съществуваш и че си възможна!

Ела и ме спаси от мен самия!"

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Mitvans (Иванъ Митовъ)

2023-03-13T16:30:27+02:00

Харесва ми! Поздравления!
sisidara (Сиси)

2018-12-28T18:51:47+02:00

Добро е!
Yuri (Yuri Yovev)

2018-12-22T02:02:54+02:00

Много силна и прочувствена молитва! Ще има ли кой да я чуе? Пожелавам ти го!
M1234567891 (Миночка Митева)

2018-12-20T20:47:55+02:00

Много образно си предал бошуващите чувства в теб.Съгласна съм,че само любим човек може да се справи в такъв момент и ти го пожелавам от сърце,да се сбъдне!