Молитва в полунощ
В мен гастролират мрачни мисли,
подобни на табун подплашени коне!
Да би се слегнала прахта от тях поне,
та да не чувствам привкуса им кисел,
като винó, негодно за другари!
Из мозъка препускат бясно и се кискат
като изчадия от Дантевия "Ад",
помъкнали каруцата на времето назад!
Безсилен съм пред тях подобно ручей бистър,
отровен от вонята на кошмара!
Кошмарът, че оставен съм заложник,
срещу насмешките на злите сили!
На дракони, вампири, самовили,
оплитащи ме в мрежи от тревожност
и привкус от злокобна орисия!
Затуй – зова от скръбното си ложе
не Бога, ала само теб любима!
"Ела и докажи ми, че те има!
Че съществуваш и че си възможна!
Ела и ме спаси от мен самия!"
© Момчил Манов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Харесва ми! Поздравления!
-
Добро е!
-
Много силна и прочувствена молитва! Ще има ли кой да я чуе? Пожелавам ти го!
-
Много образно си предал бошуващите чувства в теб.Съгласна съм,че само любим човек може да се справи в такъв момент и ти го пожелавам от сърце,да се сбъдне!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
