Молитва в полунощ
В мен гастролират мрачни мисли,
подобни на табун подплашени коне!
Да би се слегнала прахта от тях поне,
та да не чувствам привкуса им кисел,
като винó, негодно за другари!
Из мозъка препускат бясно и се кискат
като изчадия от Дантевия "Ад",
помъкнали каруцата на времето назад!
Безсилен съм пред тях подобно ручей бистър,
отровен от вонята на кошмара!
Кошмарът, че оставен съм заложник,
срещу насмешките на злите сили!
На дракони, вампири, самовили,
оплитащи ме в мрежи от тревожност
и привкус от злокобна орисия!
Затуй – зова от скръбното си ложе
не Бога, ала само теб любима!
"Ела и докажи ми, че те има!
Че съществуваш и че си възможна!
Ела и ме спаси от мен самия!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Момчил Манов Всички права запазени
