Господи, в душата си се вричам,
нека доживея сутринта.
Нека си остана пак момичето,
вярващо в щастливата съдба.
Нека със усмивка да посрещам
утрото с кристалната роса,
с полета на вятъра да тичам,
слънцето в дома си да внеса.
Нека да повтарям, как обичам
всеки миг омайна красота,
а с лъчите, във коси закичени,
да рисувам цветната дъга,
под която всеки ден преминал
се превръща в рай от чудеса.
Господи, молитвено те сричам,
подари ми, миг от вечността!
Снимка от нета
© Таня Мезева Todos los derechos reservados