7 mar 2021, 12:47

Молитвата...

  Poesía » Otra
389 0 1

 

Молитвата...

 

Там нейде в лоното на планината

в сама́та съкровеност на гората

разправят: има манастир столетен –

„понатежал“ в години... Достолепен...

 

И там веднъж в килията си строга

един монах обърнал се към Бога,

но с думи светотатствени и скверни

той възроптал за дните свои черни.

 

Планетите в редица се строили

и обещали му небесни сили...

Загубил вече всякаква надежда

той продължил със болка да „нарежда“...

 

А с болката звучала разгневена

молитвата му в цялата Вселена...

„Ти Боже ли ми прати тези мисли,

които обладават ме нечисти?...“

 

„Създателю, Ти знаеш ли какво е

забраните да следвам строги твои –

жена когато хубава и млада

дошла е в храма да се изповяда?!...

 

 

И аромата на жена измести

тук миризмата на тамян и свещи...

А похот с красота са те събрали

и въздуха от страст ще се запали...

 

Защо о Боже, тъй си ме наказал

и женската любов си ми отказал?...

Предците ни изгонил си от Рая,

щом дръзнали плътта си да познаят!...

 

Аз спазвам всеки пост, чета молитви –

защо така сурово ме изпитваш?...

Защо заплашваш ме със наказания,

а ми оставяш нежните желания!?...

 

Светът населил с „грешници“ красиви –

ти сетива си дал ми похотливи,

а после забраняваш  (мили Боже!):

„– Не пожелавай!... Не греши!... Не може!...

 

Нареждаш да обичаме с душата

без право да допираме  телата,

но и плътта си има свои нужди,

а те не са ми никак  (Боже!...) чужди...

 

Щом плашиш ме с жестоки назания,

защо не взе ми мъжките желания,

а подценил си силата им властна,

която само с Времето угасва...

 

Молитвата ми днес, любими Боже,

навярна много ще те разтревожи,

но не съди ме строго Ти, когато

аз тайната позная на Жената...

 

И моля те прости ми Ти, защото

повярвай непосилно е теглото,

а днес съзнателно поемам риска

и на плътта ще дам каквото иска...

 

... Говорил дълго с Бога си монаха –  

ту с ярост дива, ту със кротост плаха,

крещели във плътта му сетивата,

а безразлично слушала душата...

 

... но не получил никаква утеха

той глас дочул затихващ като ехо –

един Далечен Бог нашепвал вяло:

„– Не питай мен!... Това ти е от Дявола!...“

 

... Кандилото в олтара затрептяло –

иконата единствено разбрала...

Подкупващо го гледали светците...

 

... Внезапен вихър угасил свещите...

 

07.03.2021.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...