7.03.2021 г., 12:47 ч.

Молитвата... 

  Поезия » Друга
144 0 1

 

Молитвата...

 

Там нейде в лоното на планината

в сама́та съкровеност на гората

разправят: има манастир столетен –

„понатежал“ в години... Достолепен...

 

И там веднъж в килията си строга

един монах обърнал се към Бога,

но с думи светотатствени и скверни

той възроптал за дните свои черни.

 

Планетите в редица се строили

и обещали му небесни сили...

Загубил вече всякаква надежда

той продължил със болка да „нарежда“...

 

А с болката звучала разгневена

молитвата му в цялата Вселена...

„Ти Боже ли ми прати тези мисли,

които обладават ме нечисти?...“

 

„Създателю, Ти знаеш ли какво е

забраните да следвам строги твои –

жена когато хубава и млада

дошла е в храма да се изповяда?!...

 

 

И аромата на жена измести

тук миризмата на тамян и свещи...

А похот с красота са те събрали

и въздуха от страст ще се запали...

 

Защо о Боже, тъй си ме наказал

и женската любов си ми отказал?...

Предците ни изгонил си от Рая,

щом дръзнали плътта си да познаят!...

 

Аз спазвам всеки пост, чета молитви –

защо така сурово ме изпитваш?...

Защо заплашваш ме със наказания,

а ми оставяш нежните желания!?...

 

Светът населил с „грешници“ красиви –

ти сетива си дал ми похотливи,

а после забраняваш  (мили Боже!):

„– Не пожелавай!... Не греши!... Не може!...

 

Нареждаш да обичаме с душата

без право да допираме  телата,

но и плътта си има свои нужди,

а те не са ми никак  (Боже!...) чужди...

 

Щом плашиш ме с жестоки назания,

защо не взе ми мъжките желания,

а подценил си силата им властна,

която само с Времето угасва...

 

Молитвата ми днес, любими Боже,

навярна много ще те разтревожи,

но не съди ме строго Ти, когато

аз тайната позная на Жената...

 

И моля те прости ми Ти, защото

повярвай непосилно е теглото,

а днес съзнателно поемам риска

и на плътта ще дам каквото иска...

 

... Говорил дълго с Бога си монаха –  

ту с ярост дива, ту със кротост плаха,

крещели във плътта му сетивата,

а безразлично слушала душата...

 

... но не получил никаква утеха

той глас дочул затихващ като ехо –

един Далечен Бог нашепвал вяло:

„– Не питай мен!... Това ти е от Дявола!...“

 

... Кандилото в олтара затрептяло –

иконата единствено разбрала...

Подкупващо го гледали светците...

 

... Внезапен вихър угасил свещите...

 

07.03.2021.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??