Молитвата на атеиста
Познавам го от петдесет години вече
и толкова години с него остро споря.
Преди във Господ да повярва – Го отрече
и всеки земен грях до днес му бе опора.
Налиташе да пие и да люби смело,
замах подир замах – гребеше от живота.
Живял нелеко във едно далечно село,
той знаеше добре – смъртта си има квота.
Трошеше безпощадно всякакви калъпи
и псуваше, юмруци стиснал, с думи груби,
но нещо в него безвъзвратно се пречупи,
когато за последно и до гроб се влюби.
Но злото е готово всичко да разнищи
и с неговата обич сякаш то зачена.
Смирен, като монах, без расо от кълчища,
видях го сред иконите подвил колене.
Пред Бога, в който не повярва и проклина,
на църквата олющена прегърнал мрака,
за своята любима да изпроси милост –
запали свещ, прекръсти се и се разплака.
© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Харесах!
-
Благодаря на всички отбили се и честит празник!
-
Настръхнах!!!
Имате почитанията ми. -
Идея и изпълнение - красота!
-
Значи, доколкото разбирам, човекът, който за нищо не е виновен, имал нещастието да се влюби, а "справедливият" Бог е направил така, че за любимата жена е "трябвало милост". И тогава човекът, въпреки че не го е искал, започнал да се моли и да проси милост... И след това някой може да каже, че този бог не е кръволок, който се опива от човешкото нещастие?....
-
Все някога, в мигове на болка и житейски изпитания и атеист-намира своя мистичен религиозен екстаз...
Хубаво е! -
Трогващо.
Поздравявам те. -
Ох, Митко! Бръкна ми в сърцето с тези стихове!
Голям си, братче!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
