argonyk (Димитър Никифоров)
333 1303
23.05.2023 г., 13:01 ч.

Молитвата на атеиста 

  Поезия » Друга
878 9 8


Познавам го от петдесет години вече
и толкова години с него остро споря.
Преди във Господ да повярва – Го отрече
и всеки земен грях до днес му бе опора.

 

Налиташе да пие и да люби смело,
замах подир замах – гребеше от живота.
Живял нелеко във едно далечно село,
той знаеше добре – смъртта си има квота.

 

Трошеше безпощадно всякакви калъпи
и псуваше, юмруци стиснал, с думи груби,
но нещо в него безвъзвратно се пречупи,
когато за последно и до гроб се влюби.

 

Но злото е готово всичко да разнищи
и с неговата обич сякаш то зачена.
Смирен, като монах, без расо от кълчища,
видях го сред иконите подвил колене.

 

Пред Бога, в който не повярва и проклина,
на църквата олющена прегърнал мрака,
за своята любима да изпроси милост –
запали свещ, прекръсти се и се разплака.

 

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесах!
  • Благодаря на всички отбили се и честит празник!
  • Настръхнах!!!
    Имате почитанията ми.
  • Идея и изпълнение - красота!
  • Значи, доколкото разбирам, човекът, който за нищо не е виновен, имал нещастието да се влюби, а "справедливият" Бог е направил така, че за любимата жена е "трябвало милост". И тогава човекът, въпреки че не го е искал, започнал да се моли и да проси милост... И след това някой може да каже, че този бог не е кръволок, който се опива от човешкото нещастие?....
  • Все някога, в мигове на болка и житейски изпитания и атеист-намира своя мистичен религиозен екстаз...
    Хубаво е!
  • Трогващо.
    Поздравявам те.
  • Ох, Митко! Бръкна ми в сърцето с тези стихове!
    Голям си, братче!
Предложения
: ??:??