Молитвен стон
В непривични улици пресичат се спомени в мене.
И неонови рани оставят във всеки мой ден.
Светофарно примигват от спрялото време
и безцветно оставят следи от ръжен.
Непознати в душата ми млада препускат.
Като стадо красиви,но хищни коне.
И в копитени сенки превръщат мечтата за утре,
като не покълнало цвете в сълза от дете.
И пречупват се клони от дъжд непонятен.
Като леден оркестър, свири вятър - проклет.
А вълна във кръвта ми бреговете си гони
да намери покой в живота ми - клет.
Молитвен стон се надига от тъга побеляла.
Устни шепнат за милост от обич слова.
Но нечути от никой остават
в този свят безпощаден към чужда съдба.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Кирилова Todos los derechos reservados
