face04 (Таня Кирилова)
163 3746
May 13, 2009, 9:43 AM

Молитвен стон 

  Poetry
900 0 17

В непривични улици пресичат се спомени в мене.

И неонови рани оставят във всеки мой ден.

Светофарно примигват от спрялото време

и безцветно оставят следи  от ръжен.

 

Непознати в душата ми млада препускат.

Като стадо красиви,но хищни коне.

И в копитени сенки превръщат мечтата за утре,

като не покълнало цвете в сълза от дете.

 

И пречупват се клони от дъжд непонятен.

Като леден оркестър, свири вятър - проклет.

А вълна във кръвта ми бреговете си гони

да намери покой в живота ми - клет.

 

Молитвен стон се надига от тъга побеляла.

Устни шепнат за милост от обич слова.

Но нечути от никой остават

в този свят безпощаден към чужда съдба.

 

© Таня Кирилова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??