kaziyka (Мирослава Грозданова)
100 348
27 feb 2007, 15:19

Моля... 

  Poesía » Versos blancos
695 0 4

С бясна нежност,
с излекуван кикот...
в очите -
така ме намираш
в твоята стая,
пълна с шепот,
да ритам дните
от залиняло минало.
А с тях...
и сенките хлипат,
че гоня ги бавно,
но трайно, завинаги...
И не съм същата
без техния глъч.
Аз съм повече твоя
и те чувствам по-силен,
когато убиваш
в мене зли духове,
а всичко има...
вкус на "Веднъж!..."
И кой ще посмее да каже,
че мечтите са...
по-дъхави,
ако не се случат
изведнъж!
Сред въздигащ се,
възкръснал дим -
цигарен, пръскащ се...
От днес...
си по-хубав!
Гледайки през
болката, втълпена
в очите ми,
аз обичах повече,
когато от тебе сама
в тъмно тръгвах си...
Сенките взеха
своите истини,
но аз моля,
научи ме...
да обичам завинаги!

© Мирослава Грозданова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубав стих, Мирослава!!! Поздрави!!!
  • Благодаря!
  • Гледайки през
    болката, втълпена
    в очите ми,
    аз обичах повече,
    когато от тебе сама
    в тъмно тръгвах си...



    Харесах си го това!
  • Прекрасен стих!Много ми хареса втората част,може би заради надеждата и обичта в нея...Посланието на стиха също не ме остави безразлична,напротив Обич завинаги едва ли има,но ти пожелавам обич,която щете накара да забравиш за себе си.Ще търся името ти сред авторите,Мира Поздрав!
Propuestas
: ??:??