Моля...
С бясна нежност,
с излекуван кикот...
в очите -
така ме намираш
в твоята стая,
пълна с шепот,
да ритам дните
от залиняло минало.
А с тях...
и сенките хлипат,
че гоня ги бавно,
но трайно, завинаги...
И не съм същата
без техния глъч.
Аз съм повече твоя
и те чувствам по-силен,
когато убиваш
в мене зли духове,
а всичко има...
вкус на "Веднъж!..."
И кой ще посмее да каже,
че мечтите са...
по-дъхави,
ако не се случат
изведнъж!
Сред въздигащ се,
възкръснал дим -
цигарен, пръскащ се...
От днес...
си по-хубав!
Гледайки през
болката, втълпена
в очите ми,
аз обичах повече,
когато от тебе сама
в тъмно тръгвах си...
Сенките взеха
своите истини,
но аз моля,
научи ме...
да обичам завинаги!
© Мирослава Грозданова All rights reserved.
