Моля
Моля, синьото облаче
над родния дом да пръсне сълзи,
в две паднали капчици върху розите
мама да види очите ми.
Моля, вятърът
гласа ми да наподоби,
две думи само"обичам те"
тихо да прошепти.
После пак да се озлоби.
Моля, слънцето
да я погали с лъчи, тъй отдалеч.
Измъчи се, зная!
Пак е сама.
Със сълзи разглежда албума
и приглушава на болката шума.
Ще се върна. Споменът днес я целува!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados
