21 sept 2016, 16:40

Моля 

  Poesía
478 1 6

Моля, синьото облаче

над родния дом да пръсне сълзи, 

в две паднали капчици върху розите

мама да види очите ми. 

 

Моля,  вятърът

гласа ми да наподоби, 

две думи само"обичам те"

тихо да прошепти. 

После пак да се озлоби. 

 

Моля,  слънцето

да я погали с лъчи, тъй отдалеч. 

Измъчи се,  зная! 

Пак е сама. 

Със сълзи разглежда албума

и приглушава на болката шума. 

 

Ще се върна. Споменът днес я целува! 

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ех....Я кажи ми облаче ле бяло, има над какво човек да се замисли. Браво!
  • Красиво и тъжно!
  • Докосваща, истинска любов.
  • Красива любов майка и дете,безусловна...
  • Има нещо, които не ни напускат никога и които ние не напускаме, и дори отдалеч сме с тях! И щом искаме да се върнем, дали всъщност сме напуснали...Много замисляща творба! И докосваща! Поздравления и от мен!
  • Натъжи ме !Написано с голяма мъка и любов!Поздравления!!!
Propuestas
: ??:??