Моля

Poetry

650 1 6

Моля, синьото облаче

над родния дом да пръсне сълзи,

в две паднали капчици върху розите

мама да види очите ми.

Моля, вятърът

гласа ми да наподоби,

две думи само"обичам те"

тихо да прошепти.

После пак да се озлоби.

Моля, слънцето

да я погали с лъчи, тъй отдалеч.

Измъчи се, зная!

Пак е сама.

Със сълзи разглежда албума

и приглушава на болката шума.

Ще се върна. Споменът днес я целува!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ico1_all (Христо Паничаров)

Ех....Я кажи ми облаче ле бяло, има над какво човек да се замисли. Браво!

2016-11-21T10:54:59+02:00
tedi_tedisun (Теодор Тедсън)

Красиво и тъжно!

2016-10-01T17:19:50+03:00
DochkaGeorgieva (Дочка Г)

Докосваща, истинска любов.

2016-10-01T16:46:41+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Красива любов майка и дете,безусловна...

2016-09-23T00:11:04+03:00
Kalia1117 (Лили Вълчева)

Има нещо, които не ни напускат никога и които ние не напускаме, и дори отдалеч сме с тях! И щом искаме да се върнем, дали всъщност сме напуснали...Много замисляща творба! И докосваща! Поздравления и от мен!

2016-09-21T19:50:29+03:00