Като капчици дъжд изпаряват се всички минути.
Огънят гасне, времето трие следите ни.
Лист подир лист откъсват се от календара.
Мечти и илюзии чезнат. Луда някаква надпревара.
Но очакваме прошка. Прошка, като последна награда.
Въпреки грешките, които правим по пътя.
Въпреки, че доброто убиваме всекидневно.
Убиваме и се усмихваме изкуствено. Лицемерно…
А навън, зад прозореца листата танцуват.
Времето после и тях ги превръща във пепел.
Разпръсква ги вятърът. Наторява тревите.
Моля те, Господи, любов и смирение посей във душите ни…