10.04.2023 г., 18:25 ч.

Моля се 

  Поезия » Философска
306 1 4

Като капчици дъжд изпаряват се всички минути.

Огънят гасне, времето трие следите ни.

Лист подир лист откъсват се от календара.

Мечти и илюзии чезнат. Луда някаква надпревара.

 

Но очакваме прошка. Прошка, като последна награда.

Въпреки грешките, които правим по пътя.

Въпреки, че доброто убиваме всекидневно.

Убиваме и се усмихваме изкуствено. Лицемерно…

 

А навън, зад прозореца листата танцуват.

Времето после и тях ги превръща във пепел.

Разпръсква ги вятърът. Наторява тревите.

Моля те, Господи, любов и смирение посей във душите ни…

© Ирен Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Иван. Ако повече хора го пожелаем мисля, че ще се случи.
  • Нека Бог да чуе молбата ти! Поздравления за стиха!
  • Благодаря, Миночка. Аз съм непоправим оптимист и вярвам, че всеки получава това, което заслужава. Светли празници ти пожелавам!
  • Много силна, от сърцето дошла молитва! Пожелавам сбъдване!
Предложения
: ??:??