Моля те
Завий ме с ръцете си – нежни и топли!
Изпий мойта тиха сълза!
Че вече е есен и птиците с вопли
прощават се с родни гнезда.
Сгуши ме до себе си – мъдър и силен!
Тъгата ми в миг пресуши!
Че вятърът облаци влачи мастилени,
припява в самотни души.
Кротко приспи ме – мил и грижовен!
Страха ми сега обуздай!
Че студ бавно плъзва в сърцето оловен
и шепне: „На страстите край!"
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
