Завий ме с ръцете си – нежни и топли!
Изпий мойта тиха сълза!
Че вече е есен и птиците с вопли
прощават се с родни гнезда.
Сгуши ме до себе си – мъдър и силен!
Тъгата ми в миг пресуши!
Че вятърът облаци влачи мастилени,
припява в самотни души.
Кротко приспи ме – мил и грижовен!
Страха ми сега обуздай!
Че студ бавно плъзва в сърцето оловен
и шепне: „На страстите край!"
© Нина Чилиянска All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
