Моля те
Завий ме с ръцете си – нежни и топли!
Изпий мойта тиха сълза!
Че вече е есен и птиците с вопли
прощават се с родни гнезда.
Сгуши ме до себе си – мъдър и силен!
Тъгата ми в миг пресуши!
Че вятърът облаци влачи мастилени,
припява в самотни души.
Кротко приспи ме – мил и грижовен!
Страха ми сега обуздай!
Че студ бавно плъзва в сърцето оловен
и шепне: „На страстите край!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
