14 may 2013, 19:53

Моля те 

  Poesía » Otra
674 0 4

 

Имам си делници, нямам си празници.

Живея наужким, нямам и спомени.

И любовта ми е само фантазия.

Мога ли? Как? И защо да я помня?

 

Имам познати, но нямам приятели.

Искам един, дори да е куче.

Как се получи? Сбърках ли някъде?

Няма дори на кого да се случа.

 

Нямам море, а сънувам във синьо.

Нямам талант, а се будя със рими.

Моля те, Господи, помогни ми.

Искам, повярвай ми, теб да те има.

 

Тичах, препъвах се, губих си смисъла.

Толкова мъничко  от тебе ще искам.

Господи, спри ме да вярвам в измислици.

Миг подари ми, но нека е истински.

 

© Юлия Барашка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Отново уникално стълкновение на думи... усмихвам се... просто страхотно!
  • Благодаря Лина, Елена! Благодаря и на другите, които са ме оценили, но са пожелали да останат анонимни!
  • Хареса ми това стихотворение - толкова е истинско!
  • Харесвам неподправената искреност на изказа, през сълзи усмихващ се на живота. Благодаря, Юлия!
Propuestas
: ??:??