May 14, 2013, 7:53 PM

Моля те 

  Poetry » Other
774 0 4

 

Имам си делници, нямам си празници.

Живея наужким, нямам и спомени.

И любовта ми е само фантазия.

Мога ли? Как? И защо да я помня?

 

Имам познати, но нямам приятели.

Искам един, дори да е куче.

Как се получи? Сбърках ли някъде?

Няма дори на кого да се случа.

 

Нямам море, а сънувам във синьо.

Нямам талант, а се будя със рими.

Моля те, Господи, помогни ми.

Искам, повярвай ми, теб да те има.

 

Тичах, препъвах се, губих си смисъла.

Толкова мъничко  от тебе ще искам.

Господи, спри ме да вярвам в измислици.

Миг подари ми, но нека е истински.

 

© Юлия Барашка All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Отново уникално стълкновение на думи... усмихвам се... просто страхотно!
  • Благодаря Лина, Елена! Благодаря и на другите, които са ме оценили, но са пожелали да останат анонимни!
  • Хареса ми това стихотворение - толкова е истинско!
  • Харесвам неподправената искреност на изказа, през сълзи усмихващ се на живота. Благодаря, Юлия!
Random works
: ??:??