Моля те
Имам си делници, нямам си празници.
Живея наужким, нямам и спомени.
И любовта ми е само фантазия.
Мога ли? Как? И защо да я помня?
Имам познати, но нямам приятели.
Искам един, дори да е куче.
Как се получи? Сбърках ли някъде?
Няма дори на кого да се случа.
Нямам море, а сънувам във синьо.
Нямам талант, а се будя със рими.
Моля те, Господи, помогни ми.
Искам, повярвай ми, теб да те има.
Тичах, препъвах се, губих си смисъла.
Толкова мъничко от тебе ще искам.
Господи, спри ме да вярвам в измислици.
Миг подари ми, но нека е истински.
© Юлия Барашка All rights reserved.
