ju58 (Юлия Барашка)
85 267
14.05.2013 г., 19:53 ч.

Моля те 

  Поезия » Друга
772 0 4

 

Имам си делници, нямам си празници.

Живея наужким, нямам и спомени.

И любовта ми е само фантазия.

Мога ли? Как? И защо да я помня?

 

Имам познати, но нямам приятели.

Искам един, дори да е куче.

Как се получи? Сбърках ли някъде?

Няма дори на кого да се случа.

 

Нямам море, а сънувам във синьо.

Нямам талант, а се будя със рими.

Моля те, Господи, помогни ми.

Искам, повярвай ми, теб да те има.

 

Тичах, препъвах се, губих си смисъла.

Толкова мъничко  от тебе ще искам.

Господи, спри ме да вярвам в измислици.

Миг подари ми, но нека е истински.

 

© Юлия Барашка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Отново уникално стълкновение на думи... усмихвам се... просто страхотно!
  • Благодаря Лина, Елена! Благодаря и на другите, които са ме оценили, но са пожелали да останат анонимни!
  • Хареса ми това стихотворение - толкова е истинско!
  • Харесвам неподправената искреност на изказа, през сълзи усмихващ се на живота. Благодаря, Юлия!
Предложения
: ??:??