14.05.2013 г., 19:53

Моля те

1.1K 0 3

 

Имам си делници, нямам си празници.

Живея наужким, нямам и спомени.

И любовта ми е само фантазия.

Мога ли? Как? И защо да я помня?

 

Имам познати, но нямам приятели.

Искам един, дори да е куче.

Как се получи? Сбърках ли някъде?

Няма дори на кого да се случа.

 

Нямам море, а сънувам във синьо.

Нямам талант, а се будя със рими.

Моля те, Господи, помогни ми.

Искам, повярвай ми, теб да те има.

 

Тичах, препъвах се, губих си смисъла.

Толкова мъничко  от тебе ще искам.

Господи, спри ме да вярвам в измислици.

Миг подари ми, но нека е истински.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Барашка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Отново уникално стълкновение на думи... усмихвам се... просто страхотно!
  • Благодаря Лина, Елена! Благодаря и на другите, които са ме оценили, но са пожелали да останат анонимни!
  • Харесвам неподправената искреност на изказа, през сълзи усмихващ се на живота. Благодаря, Юлия!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...