ju58 (Юлия Барашка)
85 267
14 мая 2013 г., 19:53

Моля те 

  Поэзия » Другая
670 0 4

 

Имам си делници, нямам си празници.

Живея наужким, нямам и спомени.

И любовта ми е само фантазия.

Мога ли? Как? И защо да я помня?

 

Имам познати, но нямам приятели.

Искам един, дори да е куче.

Как се получи? Сбърках ли някъде?

Няма дори на кого да се случа.

 

Нямам море, а сънувам във синьо.

Нямам талант, а се будя със рими.

Моля те, Господи, помогни ми.

Искам, повярвай ми, теб да те има.

 

Тичах, препъвах се, губих си смисъла.

Толкова мъничко  от тебе ще искам.

Господи, спри ме да вярвам в измислици.

Миг подари ми, но нека е истински.

 

© Юлия Барашка Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Отново уникално стълкновение на думи... усмихвам се... просто страхотно!
  • Благодаря Лина, Елена! Благодаря и на другите, които са ме оценили, но са пожелали да останат анонимни!
  • Хареса ми това стихотворение - толкова е истинско!
  • Харесвам неподправената искреност на изказа, през сълзи усмихващ се на живота. Благодаря, Юлия!
Предложения
: ??:??