4 abr 2006, 19:06

Моля те...

  Poesía
1.4K 0 2
Нежно те прегръщам аз за миг,
бавно ръцете си отпускам,
навън е тъмно остани.Моля те!
Не ме напускай...

В този късен час,
никой не трябва да е сам,
kрай камината е тъй приятно,
топлината ме унася в мечти,
вятърът отвънка- вие страшно моля те- остани...

Добре щом искаш тръгвай,
изчакай ме до входната врата,
недей поглежда бързай -към сосбвената си съдба...

Аз мисля да остана- няма вече във очите ми молба,
затварям аз след теб вратата трудно е за мен това-да оставя студеният вятър ,
да брули те вън на дъжда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калоян Калоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • честит рожден ден
  • Хубаво е!
    ако искаш оправи "моля ти се" на моля те,"да брули те вън..."на" да те брули."
    Иначе поздравления!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...