10 mar 2017, 0:23

Моля те, животе...

  Poesía » Otra
587 1 3

Откакто съм се родил,

животе, все не спираш,

като нилски крокодил

беди да ми сервираш!

 

Остави ме, да се рея,

да се нося по вълните!

Остави ме, да попея

и да гледам висините!

 

Имам род, жена, родина,

за това си ми и свиден.

Щом от тебе си замина,

толкоз да не съм обиден!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Исмаил Али Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, приятели, Веси, Руми, Стойо, Владко, за доброто отношение към написаното от мен!
  • Животът е прекрасен, Исмаиле и щом те е дарил с ''род, жена, родина'', няма начин да си Му обиден, а по-скоро - благодарен! Поздравявам те!
  • Много ми хареса! Поздрави!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...